четвъртък, 9 януари 2014 г.

Лицензът Anti-GNU



Лицензът Anti-GNU

1. Нямаш право да използваш този код за създаването на GNU програми.
2. Кодът разпространяван под лиценза Anti-GNU не може да е ничий. Трябва да е ясно кой е собственика. Това трябва да е физическо или юридическо лице. Ако собствениците са повече от един, те трябва да имат разпределение на дяловете и механизъм за вземане на решения. Ако това липсва, се счита, че дяловете са равни и първия собственик взима всички решения от името на собствениците.
3.1. Кодът разпространяван под лиценза Anti-GNU не може да е написан от неизвестен програмист. Трябва да е ясно кои са хората създали този код и всеки от тях какъв процент от кода е написал. Тези проценти се разпределят от собственика на кода.
3.2. Когато някой коригира бъг в Anti-GNU програма или добави модул към нея, то той може да създаде нова програма на базата на предишната или да предложи своя принос на собственика на Anti-GNU програмата, като очаква в замяна да му се заплати и да бъде включен в списъка от т. 3.1.
4. Кодът разпространяван под лиценза Anti-GNU не може да използва други програми без изрично да ги цитира. Трябва да са описани всички използвани програми независимо дали са под лиценза Anti-GNU или под някой свободен лиценз разрешаващ използването им в Anti-GNU програма. За всяка от използваните програми трябва да се посочи, какъв е нейният дял от крайния продукт. Ако сумата от дяловете е повече от 40%, то те се намаляват порпоционално, така че сумата да стане 40%. Тези дялове се използват от Anti-GNU асоциацията, за да разпредели парите получени според т. 6.1. Програмите, които са със свободен лиценз, се тълкуват като Anti-GNU и на авторите им се изплащат полагащите им се пари, стига тези автори да могат да бъдат открити.
5.1. Кодът разпространяван под лиценза Anti-GNU може да съдържа допълнителни ограничения на правото на използване. Тогава тези допълнителни ограничения важат заедно с ограниченията на Anti-GNU лиценза, но тези допълнителни ограничения трябва изрично да се опишат или изрично да се каже, че допълнителни ограничения няма.
5.2. Всяка програма съдържаща Anti-GNU код трябва да е под лиценз Anti-GNU или под лиценз Ограничен Anti-GNU, което означава Anti-GNU без точка 6. Когато искаме да подчертаем, че т. 6 участва в лиценза, ще го наричаме Пълен Anti-GNU лиценз.
6. Имаш право да променяш и преработваш този код и да създаваш над него програми, които да ги използваш за своя употреба или да ги продаваш или подаряваш.
7. Когато продадеш програма използваща този код, ти си длъжен:
7.1. Да споделиш платените от крайния потребител пари със собствениците на този код. Ти сам преценяваш каква част от парите да отстъпиш на собствениците на програмите използвани за създаването на твоята програма, но това трябва да е не по-малко от 10% и не повече от 40% от тези пари.
7.2. Парите (от т. 7.1.) не се плащат директно, а се превеждат на Anti-GNU асоциацията, която има грижата да ги преразпредели съобразно правилата описани в т. 9.
8. Задължения на Anti-GNU асоциацията:
8.1. Anti-GNU асоциацията е длъжна да защитава авторските права на създателите на Anti-GNU софтуер и да ги пази от плагиатство.
8.2. Anti-GNU асоциацията трябва да помага на продажбата на Anti-GNU софтуер, като поддържа каталог на предлаганите заглавия.
8.3. Anti-GNU асоциацията трябва да предостави възможност на крайните клиенти да гласуват и да определят дали и до колко са доволни от закупения софтуер.
8.4. На базата на гласуванията от т. 8.3. Anti-GNU асоциацията трябва да изчисли за всеки продукт коефициент между нула и едно и да публикува този коефициент в каталога от т. 8.2.
8.5. Anti-GNU асоциацията е длъжна да решава споровете между собствениците на Anti-GNU софтуер. Когато един собственик на Anti-GNU софтуер смята, че неговия код се използва, но процента който е определен е незаслужено малък, то той може да внесе конкретно искане, което да казва какъв би трябвало да е процента и от къде този процент да се вземе. Когато постъпи такова искане Anti-GNU асоциацията назначава десет експерта, които да го разгледат. Ако седем от десетте експерта гласуват за искането, то то се приема.
8.6. Anti-GNU асоциацията е длъжна да решава споровете между собствениците и създателите на Anti-GNU софтуер. Когато един от създателите на Anti-GNU софтуер не е доволен от процента определен за него от собственика и смята, че работата извършена от него съответства на по-голям процент, то той може да внесе конкретно искане за промяна, което се разглежда както исканията по т. 8.6.
9. Правила на Anti-GNU асоциацията.
9.1. Половината от събраните пари Anti-GNU асоциацията връща на собствениците на програми, които са ги внесли. Каква част от внесените пари ще се върне зависи от коефициента от т. 8.4.
9.2. Anti-GNU асоциацията отдържа 1% от събраните пари, за да покрие административните си разходи.
9.3. Останалите пари се разпределят в зависимост от дяловете от т. 4 и от парите внесени от всеки от собствениците, които са продали софтуер.
9.4. Когато една програма получава пари, то половината от парите се дават на собственика, а другата половина се разпределя сред създателите на програмата в зависимост от тяхното участие според дяловете им от т. 3.1.
9.5. Парите върнати по т. 9.1. се разпределят както е по т. 9.4.
9.6. При разпределението на парите се спазва правилото: Ако собственика A е събрал за своите програми четири пъти повече пари от собственика B, то собственика A ще получи три пъти повече от собственика B.
9.7. Правилото 9.6. не важи за собствениците събрали по-малко от един милион евро за една година.
9.8. Границата от един милион евро определена в точка 9.7. може да бъде повишена от асоциацията заради натрупана инфлация.
9.9. Когато се установи, че една продажба на софтуер е фиктивна, то парите събрани от тази продажба не се зачитат, както не с зачита и гласуването на фиктивния купувач при изчислението на рейтинга на продукта.
10. Anti-GNU лиценза не позволява търговската тайна. На страницата на Anti-GNU асоциацията ще има списък с всички производители на Anti-GNU софтуер, за всеки какви са му продажбите, колко са му клиентите и какъв му е рейтинга. Клиентите ще могат да останат анонимни, но всеки клиент, който пожелае ще може да се откаже от тази анонимност и да покаже, че е потребител на даден продукт.
11. Всички собственици на програми разпространявани под лиценза Anti-GNU трябва задължително да се регистрират на страницата на Anti-GNU асоциацията. Програмите също трябва да се регистрират. Купувачите на програми трябва при покупката да получават код, с който да могат да се регистрират и да гласуват.
12. Anti-GNU асоциацията има правото да допълва текста на този лиценз като изяснява текстовете, които не са ясни и определя условията и правилата, които не са определени. До създаването на Anti-GNU асоциацията това право принадлежи на създателя на лиценза Anti-GNU, който е Димитър Добрев.



Коментари към лиценза.

1. Защо забраняваме нашите програми да се използват за създаването на GNU програми? Причините са две. Първо, всяка свободна програма рано или късно се превръща в GNU програма, защото се появява някой любител на GNU лиценза, който прави малка промяна на програмата, след което разпространява получения код под ограниченията на GNU лиценза. Често направената промяна е трудно заобиколима. Например това може да е корекция на бъг или може да е добавен липсващ модул. Разбира се, може някой друг да пренапише липсващия модул и да запази програмата свободна, но хората не искат да си губят времето и да пишат неща, които вече са написани. По този начин свободната програма се превръща в GNU програма и това е необратимо.

Втората причина за това ограничение е факта, че ние не харесваме философията, която стои зад GNU лиценза. Това е философията на скъперника, който казва: "Щом аз не мога да спечеля, то и ти няма да печелиш!" В България тази философия илюстрираме с думите: "Най ме е страх да не настина и да не се мина." Има един виц за любителите на GNU: Попитали един GNU програмист "Какво ще правиш ако ти дадем една ябълка?" Той отговорил: "Ще я изям" "Какво ще правиш като ти дадем две ябълки?" Той казал: "И две ще изям" Попитали го: "Какво ще правиш ако ти дадем цял камион с ябълки." Той казал: "Колкото мога ще изям, а другите ще ги нахапя, за да не ги изяде някой друг." Този виц добре описва философията на GNU програмиста. GNU програмите приличат точно на нахапани ябълки. Обикновено те са без юзер интерфейс и са почти неизползваеми. Нито може да ги използваш, за да направиш на тяхна база читав продукт, нито имаш желание да препрограмираш кода, защото е ужасно досадно да правиш нещо, което вече е направено.

2. Искаме задължително да се знае кой е собственика на Anti-GNU програмата, защото ако тази програма има късмета да спечели пари, трябва да се знае чий са тези пари. Дори и никакви пари да не се очаква да дойдат, собственика пак трябва да е известен, защото освен материалната съществува и морална награда и хората трябва да знаят на кого дължат тази програма.

При GNU програмите обикновено собственика не е ясен, защото там някой нещо е пипнал, друг нещо е добавил и накрая собствениците са твърде много и не е ясно кои са те. Ако искате да използвате една GNU програма под лиценза Anti-GNU или под друг лиценз, това е почти невъзможно, защото трябва да вземете разрешение от всичките собственици, а те обикновено няма как да бъдат издирени.

3.1. Нашата идея е, че никой няма право да присвоява авторското право и когато един предприемач е платил на група хора да създадат определен продукт, то той е длъжен да обяви кои са хората участвали в създаването на продукта.

Нещо повече. Ние смятаме, че освен присвояването на моралната награда, предприемачът няма право да присвои и материалната награда или поне не цялата. По-точно, ние приемаме, че той, за да си върне инвестираните средства, има право на половината от приходите, но другата половина трябва да бъде разпределена сред изпълнителите. Последното е описано в т. 9.4.

В момента действащата практика е съвсем различна. Софтуерните фирми назначават програмисти, които създават продукт, който е изцяло собственост на фирмата. Имената на програмистите никъде не се споменават. Дори тези имена старателно се крият, за да не получат програмистите предложения от конкурентни фирми.

При книгоиздаването положението е значително по-добро. Там издателя е длъжен да напише кой е автора на книгата. Въпреки това и там книгата е собственост на издателя, а не на автора. Ако автора е сключил добър договор, то той ще получи процент от продажбите, но обикновено автора получава много по-малко от издателя. Ако книгата е издадена с лиценз Ограничен Anti-GNU, то тогава издателя ще е задължен да отдели най-малко 10% от продажната цена на книгата, които да преведе в Anti-GNU асоциацията. Част от тези пари ще се върнат обрано (каква част зависи от това доколко читателите са харесали книгата). Върнатите пари ще бъдат разделени по равно между издателя и автора на книгата. При положение, че издателя е платил за печат, реклама и търговска отстъпка на книжарниците, то може да се окаже, че приходите на автора и на издателя са съизмерими и дори може да се окаже, че автора е спечелил от книгата повече от издателя. Тоест, лицензът Anti-GNU защитава интересите на авторите, дори и когато става дума за книги. Предположихме, че книгата е с Ограничен Anti-GNU лиценз, защото ако с Пълен Anti-GNU лиценз, то тогава всеки ще може да напише продължение, да преработи и преразкаже, да я преведе на друг език или да направи филм по нея, без да му се налага да иска разрешение от автора и издателя на книгата.

За книгите Anti-GNU лиценза не е много необходим, защото обикновено една книга не съдържа компоненти създадени от други автори или ако съдържа, то те са малко. Този лиценз е по-подходящ за по-сложни продукти като филм, където може да има музика, анимация, визуални ефекти и други компоненти. Също така, създателите на един филм са много повече: артисти, режисьор, статисти, осветители и др. Тоест, при филма ще могат да се ползват готови компоненти, които са с лиценз Anti-GNU и участниците във филма, ще са по-доволни, защото ще очакват да получат реална част от печалбата на филма.

3.2. Тази точка цели да предотврати разрояването на прекалено много различни версии управлявани от различни собственици.

4. Anti-GNU лиценза отрича плагиатството и затова всички използвани програми трябва да бъдат старателно цитирани.

Важно е собственика на програмата да определи за всяка от използваните програми, колко се използва, за да могат собствениците на използваните програми да получат тяхната морална и материална награда.

Делът на използваните програми е между 10% и 40%. Максимумът то 40% е сложен, за да защити собствениците на потребителски програми, които търсят крайния клиент. Дори и собствениците на компоненти да поискат преразглеждане на процента по правилата на т. 8.5., то те не могат да получат повече от 40%.

Максимумът то 40% изглежда нисък, защото една програма може да се състои на 99% от компоненти и да има само 1% собствен код. Освен това поне половината от тези пари очакваме да се върнат според т. 9.1., ако потребителите са доволни от продукта ви и гласуват за него. Въпреки това, трябва да отчетете, че става дума за процент от крайната цена, т.е. от парите платени от крайния потребител. Ако не продаваш директно програмата, а чрез търговец или чрез посредник, то тяхната печалба трябва да се приспадне. Ако извадиш и парите дадени за реклама, може да се окаже, че единственото, на което разчиташ е да ти върнат нещо по т. 9.1.

Минимумът от 10% е сложен, за да защити собствениците на компоненти, защото всеки производител на програма под Anti-GNU лиценза ще е длъжен да даде поне 10% за компоненти дори и да не използва нито един чужд компонент.

Изниква въпросът, за какво му е нужно на един собственик на програма да я пусне под лиценз Anti-GNU, ако програмата не ползва нито един Anti-GNU компонент и ако тя не е компонент, а се продава директно на крайните клиенти. В този случай има два минуса. Това че трябва да даде 10%, които би могъл и да не дава и това че трябва да разпредели половината от върнатото според т. 9.1. между служителите си. Плюсовете са, че би могъл да привлече външни хора, който да търсят бъгове и да добавят модули към програмата му. Би могъл да се възползва от предимствата на Anti-GNU асоциацията, от нейната защита против плагиатство, нейната система за продажби и от системата за гласуване, чрез която потребителите оценяват софтуера.

5.1. Като пример ще дадем лиценза на Strawberry Prolog, където сме поставили допълнителното ограничение да не се прави компилатор способен да произведе stand alone приложения. По този начин има безплатна версия, която всеки може да компилира и използва и платена версия способна да прави stand alone приложения. В безплатната версия този модул липсва и вие нямате право да вземете нашия код и да добавите липсващия модул, като започнете по този начин да ни конкурирате. Ако искате да ни конкурирате, ще трябва да пренапишете целия компилатор, а не само липсващия модул. Разбира се, собственика на Strawberry Prolog е ясен и ако искате да използвате програмата под друг лиценз, то може да се свържете със собственика и да се договорите.

5.2. От това ограничение можете да избягате като се свържете със собствениците на кода и те ви разрешат да го ползвате по друг лиценз.

Не е задължително да се разрешава на всеки желаещ да модифицира вашата програма и да създава клонинги, които в бъдеще да ви конкурират. Затова е разрешено да се откажете от т. 6. Другите изисквания остават.

6. Имаш право да променяш, да продаваш и да подаряваш кода. Това, че можеш да продаваш е съществената разлика с лиценза GNU. Те твърдят, че техните програми могат да се продават, но това не е точно така.

Що се отнася до подаряването, тук трябва да се внимава. Или го давате при условията на лиценза Anti-GNU и този, който го е получил, ако го продаде, ще трябва да плати между 10% до 40% за компонентите, или му разрешавате да продава от ваше име като ваш посредник, но тогава вие дължите между 10% до 40% от парите получени от посредника, независимо, че той на вас нищо не ви е дал. Затова, ако напишете една програма и искате да я дадете безплатно на хората да я ползват, не можете да им разрешите да я препродават.

Изникват няколко въпроса. Трябва ли програмата, която е с лиценза Anti-GNU да бъде open source? Това е желателно, но не е задължително. Ако искате хората да използват вашия код и да го включват в своите програми, то по-скоро трябва да е open source. Разбира се, един компонент може да се разпространява и в компилиран вид. Все пак, хората крият кода на програмите си, за да се предпазят от плагиатство и ако Anti-GNU асоциацията им даде достатъчна защита на авторските права, то ще отпадне причината да се крие кода.

Друг въпрос е следния. Ако програмата B използва много съществено програмата A и определя това използване на максималните 40%, а програмата C използва съществено B и тя също определя това на максималните 40%, тогава собственика на A ще получи само 16% от продажбите на C. Как собственика на A може да защити интересите си? Тогава той може да поиска от собственика на C да плати 30% на него и 10% на собственика на B. По този начин собственика на A ще получи 34% от продажбите на C. Тоест, когато се определя делът на различните компоненти, може да се даде допълнителен процент, за компонент на използван компонент.

7.1. Когато създаваш програма можеш да ползваш каквито си искаш компоненти, без да плащаш нищо за тях, но когато продадеш програмата си, ще трябва да споделиш печалбата си с авторите на компонентите.

Това е нашата идея, че софтуера трябва да е безплатен за потребителите и платен за създателите му. Подобно е положението с пътищата. Има държави където пътищата са безплатни, но въпреки това там строителите на пътища не работят безплатно, нито тези които ги поддържат. Разбира се, пътищата не са безплатни, защото те се плащат от данъците, но е много удобно да пътуваш където си искаш и по който си път искаш без да спираш през пет минути и да ровиш по джобовете си за дребни стотинки. Удобно е да не мислиш дали да минеш по евтиния път или по скъпия.

Все пак, ресурса на пътя е ограничен и ако всички тръгнат по най-хубавия път може да се получи задръстване. Затова е разумно да има път за богатите където те да профучават с бясна скорост и път за бедните, където те да се бутат като сардини в консерва.

Не така стои въпросът с интелектуалната собственост. Например музика, програми, филми, книги. Не е проблем всички да слушат най-хубавата музика, да ползват най-хубавите програми, да гледат най-хубавите филми и да четат най-хубавите книги. Разбира се, става дума за информацията, а не за носителя. Например бедният може да чете най-хубавата книга напечатана върху много лоша хартия.

Нашата идея е, че един ден държавата ще събира 10% от доходите на всички хора и ще ги разпределя между създателите на интелектуалната собственост. Тогава музика, филми, програми, всичко това ще е безплатно. Единствената грижа на потребителя ще е да каже кои филми е гледал и да гласува за тях, за да могат авторите на добрите филми да получат повече от авторите на лошите.

Този щастлив ден още не е дошъл, но за сега имаме лиценза Anti-GNU, който дава безплатен софтуер на потребителите, макар този безплатен софтуер да е груб и недодялан подобно на GNU софтуера. Ще има и платен софтуер, който е удобен за използване и поставен в красива опаковка. Освен това, тези които ползват платен софтуер, ще могат да гласуват и да награждават и наказват производителите, в зависимост от това дали са доволни.

Подобно е положението когато пазаруваш в склад на едро и в бутик. Цените са съвсем различни, но в единия случай получаваш стоката в кашон, а в другия ти я поднасят в луксозна опаковка.

7.2. Би било твърде натоварващо да трябва да издириш всички производители на компоненти, които си използвал и да платиш на всеки поотделно. Особено ако сумата, която трябва да разделиш между тях е символична. Затова е много по удобно да преведеш тези пари на едно място, където да имат грижата да ги разпределят.

Друга причина парите да се превеждат на Anti-GNU асоциацията са допълнителните правила, които преразпределят парите по по-справедлив начин. Особено т. 9.6.

8. Смисъла на Anti-GNU асоциацията е да защитава интересите на производителите на софтуер. В момента на такава защита разчитаме от страна на държавата, но държавата защитава предимно големите производители по простата причина, че големите корпорации корумпират държавните органи, които в резултат приемат закони и правни действия, които защитава предимно тези които са им платили, вместо да защитават всички.

Очаква се Anti-GNU асоциацията да защитава интересите на малките производителите срещу интересите на големите, защото лиценза Anti-GNU е в полза на малките производители. Особено т. 9.6.

8.3. Това е принципът на сърничката. Тя има бял задник, чието предназначение е в случай на опасност да предупреди посестримите си. Когато вълкът се доближи до сърничките, първата която го усети хуква да бяга. Другите, чуват суматохата и знаят, че и те трябва да бягат, но въпросът е на къде да бягат, защото може да избягат от вълка, а може и да скочат в устата на вълка. Тук идва ролята на белия задник. Сърничката вижда един бял задник, който бързо се отдалечава и хуква след него.

Гласуването за софтуер, като и за какъвто и да е друг продукт или услуга играе ролята на белия задник. По този начин ние ще предупредим нашите събратя кой е вълкът и от кого трябва да се бяга.

Ако не сме доволни от един производител, ние не само, че можем да намалим рейтинга му и по този начин да намалим продажбите му. Ние директно ще го накажем, защото според условията на т. 9.1. рейтинга директно влияе на печалбите на собственика на софтуера.

Хубаво би било един ден държавата да ни позволи да гласуваме за всички стоки и услуги и това гласуване да влияе на печалбите. Например държавата може да връща част от ДДС в зависимост от рейтинга на фирмата. В момента, ако не сме доволни от един мобилен оператор, ние имаме право да го сменим, но това не решава проблема ни, защото новия оператор вероятно ще е същия, а може и да е по-лош. Смяната на оператора е твърде крайна мярка. По-добре би било, ако можеше да покажете, че сте недоволен като гласувате негативно и ако нещата се подобрят да промените гласа си в позитивен.

Когато сте недоволен от жена си, вие не отивате директно към развод. Първо ще й направите забележка, после ще й направите втора забележка и чак тогава тя ще ви осъди и ще ви вземе цялото имущество.

Затова системата за гласуване, която се предвижда в т. 8.3. е изключително важна. Важно е това, че ще можете да си променяте гласа, защото може да си промените мнението. Важно е и това, че ще можете да гласувате явно и тайно, защото производителя може да започне да ви се подмазва, за да ви накара да промените мнението си, а може и да започне да ви пресира. Ако по някакъв начин ви извива ръцете да промените гласа си, то вие ще промените явния вот, но не и тайния.

8.5. Където има пари, там има и спорове. Правилата на Anti-GNU лиценза са направени така, че споровете да са минимални, но все пак е предвиден механизъм за разрешаването им, в случай, че страните не могат да се разберат.

В случай, че някой не е доволен от процента, който получава, то той ще може да се обърне към Anti-GNU асоциацията за арбитраж. Това няма да е безплатно. Недоволния ще трябва да плати някаква такса на асоциацията, както и хонорарите на десетте експерта. Асоциацията ще избира експертите въз основа на своите правила и те ще са анонимни докато пишат експертизата, но след като гласуването мине имената на експертите ще бъдат обявени.

Поставено е изискването за класифицирано мнозинство от 7 срещу 3, за да е сигурно че промяна на процента настъпва само в случай когато има явна несправедливост и че производителите на софтуер няма да прибягват твърде често до този механизъм.

9.1. Това е механизмът, с който добият производител получава своята награда, а лошият е наказан.

Тук е важно да отбележим, че това не влияе на производителите на компоненти. Ако производителя A е внесъл някакви пари за компонентата B, то половината от тези пари се зачитат за събрани от B, а другата половина се връщат. Няма никакво значение какъв е коефициента на A и колко се връща на A. Обратното би означавало, че наказваме производителите на компоненти за това, че потребителите са доволни от продукта, а те са доволни не само заради продукта, а и заради добрите му компоненти.

9.6. Това е механизмът, с който малките фирми са облагодетелствани за сметка на големите. По този механизъм се очаква най-малките фирми да получат с около 30% повече пари от това което са събрали, а големите с около 20% по-малко.

Защо облагодетелстваме малките фирми за сметка на големите. Защото интелектуалната собственост е характерна с това, че първия обира каймака, а за втория не остава почти нищо.

При истинските стоки положението е различно. Не могат всички да бъдат обути с най-хубавите обувки, но могат всички да ползват най-добрата програма. Това е причината поради която имаме хиляди производители на обувки, но при програмите във всяка област имаме една водеща програма, евентуално още една която малцина са я чували и за третата и четвъртата вече никой не знае. Подобно е положението и при музикантите. Имаме няколко рок звезди, които печелят милиарди и хиляди никому неизвестни музиканти, които обикалят да пеят по кръчмите, като едвам свързват двата края.

За да смекчим този дисбаланс сме въвели горното правило.

9.7. Според правилото 9.6., ако разделиш една фирма на четири, то ще получиш с 1/3 повече пари. Това деление не може да продължава до безкрайност и затова за малките фирми, то не важи. Всички фирми събрали по-малко от един милион евро за годината ще получат същия коефициент на увеличение какъвто биха получили, ако бяха събрали един милион евро. Този коефициент очакваме да бъде около 30%, но това много зависи от това има ли големи фирми, от които ще се вземе и ще се даде на малките. Зависи още дали асоциацията ще допусне измами от типа на фиктивните продажби.

9.9. При положение, че се очаква парите събрани от малките фирми да бъдат увеличени с 30%, става изгодно да се правят фиктивни продажби на софтуер. Нека собственика на компонент, на програма използваща компонента и на клиента купуващ си програмата да са един и същи човек. Това по правилата на Anti-GNU асоциацията ще е невъзможно, но може да се постигне чрез подставени лица. Тогава ще се завъртят едни пари и ще се върне повече от събраното. Тук разбира се е важен и рейтинга на програмата, но се предполага, че фиктивния купувач ще гласува крайно позитивно за купената от него програма и по този начин ще повиши рейтинга й.

12. Тази точка е изключително притеснителна. Много странно е да се сключи договор между две страни и някой трети да може да допълва и променя този договор след като той вече е сключен. Въпреки това, правната практика познава много случай когато едната страна запазва правото си да променя вече сключения договор по свое усмотрение, така че тази точка не е незаконна.

От друга страна тази точка ни е необходима, защото няма как да се дефинира точно какво е GNU. Тоест, забраната Anti-GNU код да се използва в GNU програми може да бъде заобиколена, но благодарение на тази точка дефиницията на GNU програма може да бъде уточнена и по този начин забраната да бъде спазена.

Друга причина, поради която тази точка ни е нужна е това, че в Anti-GNU лиценза много неща не са уточнени. Например не е ясно по каква формула ще се изчисляват коефициентите по т. 8.4., какъв ще е устава на Anti-GNU асоциацията и какви ще са правилата, по които ще се избират експерти по т. 8.5. и 8.6.

Въпреки всичко, ние гледаме на тази точка като временна мярка, която в бъдеще трябва да отпадне.


Въпрос: Може ли една програма да се разпространява по лиценза GNU и по лиценза Anti-GNU едновременно.
Отговор: Да, собственика на програмата може да я разпространява под какъвто си лиценз иска. Разбира се, това е така, ако компонентите го позволяват, защото GNU програмата не може да има Anti-GNU компоненти, както и обратното.

Въпрос: Може ли да има два различни Anti-GNU лиценза.
Отговор: Да, това е възможно, но би предизвикало неудобства.

Нека да допуснем, че има два Anti-GNU лиценза, чийто текст съвпада напълно и се различават само по това, че има две различни Anti-GNU асоциации обслужващи двата лиценза. Нека допуснем, че искате да напишете програма, която използва два компонента, първият от които е с първия Anti-GNU лиценз, а втория е с втория лиценз. Ще допуснем още, че двата компонента се предлагат само с тези лицензи, т.е. че няма как да заобиколите проблема. Тогава ще се наложи вашата програма да бъде по двата Anti-GNU лиценза. Ако няма да продавате, то това няма да е проблем, но ако я продавате ще трябва да плащате на двете Anti-GNU асоциации. Да предположим, че искате да дадете 5% на първия компонент и 35% на втория, но първата асоциация иска минимум 10% и затова вие решавате да дадете 10% на първия и 30% на втория. От друга страна, ако собствениците на двата компонента са недоволни от отпуснатия им процент, те могат да поискат от своята Anti-GNU асоциация да увеличи техния процент, но не могат да поискат да се намали процента на другия компонент, защото той е към друга асоциация. Те могат да поискат процента им да се увеличи за ваша сметка, но експертите не биха го одобрили, защото така процента, който вие плащате ще стане повече от 40, а това противоречи на Anti-GNU правилата.